Григорий Богданович
Система Цукерторт или атака Рубинштейн от дебют на дамската пешка, подхожда много добре за шахматисти от най-различно ниво- от клубен до елитен. Изучаването на стратегията и тактиката в рамките на система Цукертот позволява на шахматиста да повиши своята позиционна игра, да опознае не само различните варианти и построения, но и да изучи много типично-мителшпилни идеи които имат универсална ценност. Тази система разбира се, не е от най-активните, но тя е основана на здрава позиционна основа - борба за центъра. Много, даже силни съперници, оказвайки се неподготвени за нови проблеми, са получавали лоши позиции. Действително, ако на белите им се отдаде да осъществят основната стратегическа идея - да поставят коня на "e5", да го укрепят и да съхранят контрола върху пункта "e4", то на черните няма да им е лесно. Разбира се, система Цукертот не е някаква универсално оръжие. Така че против Славянска, или староиндийска защита, е добре да се търсят по-активни варианти. Но ако черните предпочитат да играят дамски гамбит, или защита Нимцович, то система Цукертот е добра алтернатива. По разполагането на белите фигури, тази система има определено сходство с система Коле - пешки "d4" и "e3", офицер на "d3", коне на "d2" и "f3". Разликата също така е малка: Само в разположението на пешките "b", "c" и в развиването на чернополия офицер на белите. Така построението (d4, e3, nf3, bd3), е получило през миналия век от теоретиците общото название - построение Коле. Построението с пешка на "c3" се нарича - Коле-Колтановски, а построението с пешка на "b3" - Коле-Цукертот. В днешно време в теорията са се утвърдили като: система Коле и система цукертот.
Разполагането на белите фигури съответства на построение Пилсбери от система Цукертот, в която черните се въздържат от хода (c7-c5). Спомняйки си за тази партия, Блэкберн повторил тази схема на развитие за белите фигури, пет години по-късно срещу Minckwitz, Berlin 1881 г.
Тук белите въвели коня на не толкова класическото за система Цукерторт поле "nc3", а не на "d2". Впоследствие ще видим че и в система Цукерторт, коня може да бъде развит на "c3". Такава позиция напълно може да бъде причислена към тази система. Заслугата на тези шахматисти се състои в това че именно те за първи път поставят офицера на активната позиция на "d3". И така, позицията на офицера върху това поле се явява като ос около която се върти теорията за тази система. Между другото, включването в игра на офицера на "e2", не бива да се приписва към система Цукерторт. Офицера на "e2" е съвсем друга линия на игра. Разбира се, понякога в под-варианти офицера може да се окаже временно на "e2", в случай че бъде прогонен от "d3". Система Цукерторт е играна от много забележителни шахматисти в миналото като, Алехин, Боголюбов, Гунсберг, Капабланка, Левенфиш, Мароци, Маршалл, Пилсбери, Рубинштейн, Тарраш, Тартаковер, Тейхман, Флор, Шлехтер, Эйве, Яновски. По-късно е била използвана от Петросян, Смислов. В днешно време е предпочитана от Юсупов, Красенков, Ваганян, Чибурданидзе, Ж. Полгар, Раджабов и други гросмайстори. С какво Система Цукерторт е привлекателна! Може да се отбележи че не е необходимо да се помнят дълги форсирани варианти. Както е казал М. Дворецки - дебютния репертоар трябва да бъде изграден в зависимост от собствената памет. В система Цукерторт няма да е необходимо да се натоварва паметта. Тази система е характерна с своята пэшечна структура и типовото разполагане на фигурите, с многочислените планове, прийоми, манэврирания, присъщи на системата и работещи именно в нея. Тъй като реакцията на черните спрямо играта на белите е твърде разнообразна, изисква от последните определени знания и умения. Много е важно да се знае не само стратегията в системата, но и нейната тактика. Порядъка на ходовете е особено важен, и в система цукерторт също. В тази система ще се срещат често понятия като построение Пилсбери, основен диагонал "a1-h8", стратегически диагонал "b1-h7" и др. Игровата практика на системата показва че всеки който я играе е длъжен да обръща допълнително внимание на някои раздели от общата шахматна теория като: Игра с висящи пешки, с изолирана пешка и др. Не е лошо да се знаят и някои варианти от определени дебюти например, Новоиндийска-e14, в която понякога играта може да премине от система Цукерторт. Основното в метода за игра в тази система е, че не се пресмятат отделни ходове, а се основава на общи принципи. Такъм метод на игра Р. Рети нарича позиционна игра. Като цел на позиционната игра се смята създаването на предпоставки за провеждане на комбинация - решаваща или просто позволяваща да се получи (увеличи) каквото и да е преимущество. Както е казал Е. Ласкер: Позиционната игра е подготовка за комбинационна.
Черните вадят офицера на (bf5 или bg4).
Партии за изтегляне: 3. ... bg4. 11 партии
Черните пробутват (c5-c4).
1. d4 d5 2. Nf3 e6 3. e3 c5 4. Bd3 Nf6
По принцип в система Цукерторт се смята че черната пешка стои на (c5) 90 процента от партиите, но се случват и партии в които черните продължително време се въздържат от хода (c7-c5), или въобще не го правят. Работата се състои в това че черните знаят за очакващите ги трудности и прибягват към различни трикове: Като икономисват темп с хода (c7-c5), или играят система Цукерторт с обратен цвят.
5. b3
В система Колле в която белите играят (5. c3, обезпечавайки така поле за отстъпление на белополия офицер, в случай на 5... c4), в система Цукерторт, белите не само се предпазват от тази заплаха, но и подготвят место за своя чернопол офицер на b2.
Пред нас сега е изходната позиция на система Цукерторт.
Ако стремежите на белите в тази позиция са твърде прозрачни - офицера на b2 иска да се разкрие диагонала (a1-h8) и всички фигури да връхлетят с страшна сила върху неприятелския цар, то черните са на кръстопът: Къде да поставят за по-добре дамския кон - на c6, или на d7, къде ще стои по-добре чернополия офицер - на d6, на e7, или да си остане в къщи. А може и да прояви любов към ранните шахове. Както виждаме, много пътища пред черните, но те трябва да се избират. Между другото, от този избор зависи по нататъшната игра на белите.
Но преди да преминем към основния материал, трябва да се отбележи че след:
1. d4 d5 2. Nf3 e6 3. e3 c5 4. Bd3 Nf6
понякога белите могат да провокират хода (c5-c4), играейки, 5. O-O c4.
Спорно решение. Черните прогонват офицера от атакуващата позиция на d3, получавайки пространство. Какво получават белите в замяна? Първо: Черните са длъжни да реагират прецизно на действията на белите по дамския фланг. По-късно ще видим че това е като един нюанс. На второ място, след като черните играят (c7-c5), бялата пешка на d4 надеждно държи центъра давайки на нейната приятелка пешката по линията (e), да прояви активност посредством (e3-e4), развързвайки така ръцете на белите по царския фланг. А защо всичко това е нужно на черните? Работата е там че придобитото пространство от хода (c5-c4) може да им позволи да създадат сериозна контраигра на дамския фланг. И така:
6. Be2 b5
Това е самия нюанс. Да се бавят с този ход не е желателно, иначе белите могат да получат много добра пэшечна структура. Като примери да разгледаме следните три възможни продължения за черните: 6. ... Nc6, Nbd7, Bd6.
Първо продължение, 6. ... Nc6.
Сега да разгледаме варианта с 6... nbd7, вместо, 6... Nc6 и Bd6.
вариант с 6. ... bd6 - вместо, nc6 и nbd7.
Сега Да се върнем към подриването на черните пешки по дамския фланг, след: 1. d4 d5 2. nf3 e6 3. e3 c5 4. bd3 nf6 5. 0-0 c4 6. be2 b5 (вместо 6. nc6, nbd7, bd6).
Партии за изтегляне:
Игра за белите.
Фигурна атака.
Белите често атакуват на царския фланг с фигурите, без да прибягват към услугите на пешките. През първия етап, те устремяват фигурите на царския фланг. През втория - създават различни заплахи, за да предизвикат слабости в лагера на черните. През последния етап, използват слабите места в отбраната на противника, пристъпвайки към решаваща атака. Получава се обичайна картина: Черните държат позицията, но дългата защита води до непоправими грешки.
Под прикритието за загрижеността върху контрола върху пункта "e5", белите могат да сдвоят дамата и топа по линията (e) и да поставят конете на e5, или g5. Такова построение на белите фигури е предпоставка за провеждане на замаскиран тактически удар, в случай че черните загубят контрола върху пунктовете e6, или f7.
В следващата партия, историята се повторила.
[Event "Doeberl Cup Minor 40th"] [Site "Canberra"] [Date "2002.03.31"] [Round "6"] [White "Ferris, Shaun"] [Black "Huynh, Arthur"] [Result "1-0"] [ECO "D05"] [WhiteElo "1510"] [BlackElo "1439"] [PlyCount "33"] [EventDate "2002.03.29"] [EventType "swiss"] [EventRounds "7"] [EventCountry "AUS"] [Source "ChessBase"] [SourceDate "2003.11.25"] 1. d4 Nf6 2. Nf3 e6 3. e3 c5 4. Bd3 d5 5. b3 Nc6 6. Bb2 cxd4 7. exd4 Bb4+ 8. Nbd2 O-O 9. O-O Re8 10. Re1 Qc7 11. a3 Bd6 12. Ne5 b6 13. Ndf3 a5 14. Qe2 Bb7 15. h3 Ne7 $4 {Маневрата на Боголюбов черните провеждат в неподходящ момент, тъй като с последните си ходове те правят възможна жертвата на f7.} 16. Nxf7 $1 Kxf7 17. Ng5+ {черните се предали предвид неизбежните материални загуби: 17. ... Kg8 18. Qxe6+ Kh8 19. Nf7+ Kg8 20. Nxd6+.} 1-0 [/pgn]
Любителите на красиви комбинации при тяхното провеждане трябва да бъдат внимателни - така например след: 20. Nh6+ Kh8 - ефектната жертва на дама 21. Qg8, се опровергава от хода - 21. ... Nexg8 и черната дама контролира полето "f7".
Белите жертват офицера си на "h7".
В арсенала на типовата тактика за белите се среща и ефектната жертва на офицера на "h7", която лежи в основата на плана (мечта), както го нарича Ж. Полгар.
Сега да разгледаме партия на същата тема, но в изпълнение на Аржентинския гросмайстор М. Найдорф.
Като едно от основните построения в система Цукерторт, освен фигурна и пешечна атака на белите, се явява и построението Пилсбери. Характерен признак за това построение се явява пэшечната конфигурация на белите )d4-e3-f4), което венчава коня за полето "e5". При тази атакуваща схема, пешката стои на "c3", укрепваща центъра на белите, НО в този случай чернополия офицер на белите ДО ОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ СЕ НАМИРА в АУТ. В система Цукерторт се отчита ТОЗИ НЕДОСТАТЪК. Белите НЕ ИГРАЯТ (C2-C3), А ФиАНКиТИРАТ ЧЕРНОПОЛИЯ ОФИЦЕР НА "B2", ОТ КЪДЕТО ОТ ЗАСАДА ЧАКА СВОЯ ЧАС. А как трябва тя да се разиграва? Стратегическото направление за игра на белите е на царския фланг. Да започнем с една от ранните партии с такова построения, играна от двама водещи шахматисти.
Черните разменят белия кон на "e5".
В тази партия белите не са се обезпокоили от раздялата с своя красавец - коня на "e5".
В следващия пример е възникнала същата проблемна позиция след, 10. ... f6. Въпроса е в това - коректна ли е жертвата на белия офицер на "h7".
Разбираемо е, че е особено трудно да надхитриш съперника в анализирани позиции и затова в следващата партия белите пристъпили към позиционна жертва на офицера на "h7".
[Event "YUG-chT Cup"] [Site "Becici"] [Date "1994.??.??"] [Round "?"] [White "Podolnjak, Tomislav"] [Black "Adzic, Momcilo"] [Result "0-1"] [ECO "D05"] [WhiteElo "2160"] [PlyCount "66"] [EventDate "1994.??.??"] [EventType "team"] [EventRounds "6"] [EventCountry "YUG"] [Source "ChessBase"] [SourceDate "1999.11.16"] 1. Nf3 c5 2. e3 d5 3. d4 Nc6 4. b3 Nf6 5. Bb2 e6 6. Nbd2 Bd6 7. a3 O-O 8. Bd3 Qe7 9. Ne5 Nd7 10. f4 Re8 11. O-O Nf8 12. Qh5 cxd4 {След (12. ... f6 - белите могат да продължат атаката, например: 13. Rf3 - и сега коня на e5 е недосегаем поради, 13. ... fxe5 14. fxe5 g6 (14. ... Bc7 15. Rxf8) 15. exd6 Qxd6 16. dxc5 Qc5 17. Bxg6 Nxg6 18. Rf7)} 13. exd4 g6 {на (13. ... f6 - белите хладнокръвно продължават да мобилизират останалите фигури като, 14. Rf3) 14. Qh6 f6 15. Ng4 {белите са принудени да отстъпят, иначе те просто ще останат без фигура.} Qg7 16. Qh4 Be7 17. Nf3 Bd7 {слабо е, (17. ... f5 18. Nh6+ Kh8 19. Ng5). 18. rae1 nd8 19. nh6+ kh8 20. g4 b5 $6 {логично изглежда (20. ... Nf7)} 21. g5 f5 22. Ne5 Bd6 23. Qf2 Bxe5 24. Rxe5 Nb7 25. c4 Bxc4 26. bxc4 Bc6 27. c5 {и белите получили явно преимущество.} Reb8 28. Rfe1 Nd8 29. R5e3 Rb3 30. Ba6 Rab8 31. Rxb3 Rxb3 32. Re3 Rb8 33. Bc3 Qc7 0-1 [/pgn]
Черния цар бяга на дамския фланг.
Ние видяхме че черния цар на царския фланг се чувства неуютно. Понякога за да избегне атаката на белите по този фланг, той се спуска в бягство на противоположната страна. Ще разгледаме няколко фрагмента от партии с такава евакуация на черния цар.
Може да се направи извода, че голямата рокада не дава на черните спокоен живот. Те са длъжни колкото се може по-бързо да създадат контраигра, иначе белите чрез енергичните ходове, (a4, c4), могат да развият опасна атака по дамския фланг.
Черните използват маневрата на Боголюбов.
Да добавим че в хода на играта белите имаха няколко равноценни продължения за атака. Така че в тази партия дебютното сражение беше спечелена от тях.
Настъпление на бялата пешка по "f".
В следващата партия черните се забавят с рокадата и белите веднага пуснали в ход пешката по "f".
Белите Разкриват големия диагонал (a1-h8).
Сега ще видим как атакуващите възможности на белите нарастват при разкриване на големия диагонал (a1-h8). В този случай защитата на черните става не лека. Възможността от разкриване на този диагонал, ги държи под напрежение и затова те често пъти предпочитат веднага да разменят на "e5", с цел - блокиране на главния диагонал. В следващата партия, даже великия Нимцович не издържал напора на белите фигури.
В следващата партия, цялата атака на белите се крепяла на чернополия офицер.
В тази партия с цялата си своя красота, чернополия офицер е проявил парализиращата си сила: Коня е вързан, пешката на "f7" е блокирана от офицера, който не позволява на черните фигури да се притекат на помощ на своя цар.
При разкриването на главния диагонал посредством, (dxc5) и унищожаването на коня на "f6" - (bb2xf6), почти всички бели фигури - белополия офицер, дамата, топа, понякога и втория кон, се нахвърлят върху отслабената позиция на черния цар. На тази - една от най-опасните заплахи на белите, трябва да се обръща внимание, както от играещите с белите, така и от черните.
Рисунъка на атаката в тази партия много напомня двубоя, Jussupow - Scheeren, Пловдив 1983 г. - виж четвърта страница (Фигурна атака на белите).
Черните избират други схеми.
В следващите примери ще обърнем особено внимание върху схемата за действия на белите фигури, която може да бъде ефективна и при други позиции на неприятелските фигури.
В следващия пример, Черните неудачно разположили своите фигури - офицера на "e8", който така и не успява да влезе в игра.
В следващата партия е бил задействан същия механизъм за атака на белите, но с друг антураж.
Уловката на Боголюбов.
В следващата партия трябва да обърнем внимание на характерната за този вариант уловката на Боголюбов, основана на разкриването на големия диагонал (a1-h8), в която често попадат неопитни шахматисти.
p>Жертвата на двата офицера.
Като една от най-ярките комбинации в система Цукерторт се явява жертвата на двата офицера, с цел, разрушаване позицията на рокиралия на царския фланг противников цар, получила названието - комбинацията на ласкер.
Плана на Маршал.
Трансформация в построение Пилсбери: План Маршал.
Често пъти при размяна на фигура на "e5" възниква пешечна структура с характерно пешечно трио: (e3, e5, d4). В този случай играта има своята специфика.
Един от действащите способи за игра на белите в условията на променящата се пешечна структура, се явява плана на Маршал.
И все пак плана на Маршал в тази партия се явил като класически способ за игра на белите, при променящо се построение Пилсбери, подхванато от А. Рубинштейн, а след него и от други шахматисти.
В следващата партия А. Рубинштейн в съответствия с плана на Маршал разрушава пешечния триъгълник на черните: (d5, e6, f5) с ходовете (c2-c4 и e3-e4).
Сега да видим плана на Маршал в изпълнение на Ефим Боголюбов.
В следващата партия следвайки завета на Маршал, белите леко постигнали спечелена позиция.
В следващата партия, белите не изпитали трудности в избора на план, те просто били запознати с общите принципи за игра в подобни позиции.
В следващия пример, белите решили да отидат малко встрани.
План Маршал.
Пробива (f4-f5).
При разработването на тази тема да разгледаме следващия пример.
Вероятно, сте забелязали че тук често се прилагат партии на шахматисти с не висока класа. Работата е в това че шахматистите с висок ранг рядко допускат грешки, от които основната маса от шахматисти да могат да извлекат уроци. А понякога партии на редови шахматисти, служат за източник на нови идеи и ако те не се представят пред любителите, ще бъде голям пропуск от методическа гледна точка. Идеята на двукратната "саможертва" на "f5", която се среща в партии на редови шахматисти, е нужно да бъде добавена към своя арсенал от шахматисти от всякакъв ранг играещи система Цукерторт. По мнението на С. Тартаковер за жертвите в по-горе разгледаните партии е че - Или жертвата случайно се оказва коректна, или противника попада в беда. Да отбележим още една възможност за черните. Понякога те осъществяват диверсии с дамата по царския фланг, с цел да отвлекат белите от провеждането на основния им план за игра. Както показва практиката, нищо добро не ги очаква.
Както вече видяхме в тази партия, "заблудилата" се черна дама, сама помогна на белите да развият инициатива в центъра. А всички трудности на черните произлязоха от това, че те нарушиха един от основните принципи при разиграване на дебюта: Не вади дамата в игра още от първите ходове.
Черните рано разменят (c5xd4), а белите предприемат Пешечна атака по царския фланг.
Психическа атака на белите пешки по царския фланг. В случаите когато центъра е блокиран, белите могат да атакуват царския фланг на черните, устремявайки пешките си напред пред своя цар, отчитайки че последния се намира в безопасност. Да издържат на такава психическа атака за черните няма да е така просто.
В следващата партия гросмайстор М. Тайманов действайки строго в съответствие с Цукерторвската класика, лесно постигнал победа.
В следващата партия, марша на бялата пешка до "g5" е подготвил почвата за нахлуването на конете на "f6" и "h6". За да избегнат лошото, черните си създават нови отслабвания.
А ето партия в която изхода от борбата практически е бил решен от марша на бялата пешка по (g), позволила на своя кон да се утвърди на полето "f6".
В следващите партии бялата пешка достигайки до "g5", понякога се пренася в жертва.
Черните играят (d7-d6).
Сега да разгледаме схема в която черните не играят (d7-d5), а поставят пешката едно поле напред. Целта на черните е да не допускат белия кон на "e5" и да не затварят диагонала на своя офицер при фианкетирането му на "b7".
Черните развиват офицера на "g7".
План с развиване на чернополия офицер на "g7".
Влиянието на офицера на белите по стратегическия диагонал (b1-h7), дотолкова притеснява черните, че те решават да издигнат срещу него пешечна преграда (g7-g6), а зейналата черна дупка, да запълнят с офицера на "g7". Иначе казано, пристъпват към флангово развитие на офицера си.
Срещу фланговото развитие на чернополия офицер от страна на черните, за белите заслужава внимание и друг план използван от Юсупов.
1. d4 Nf6 2. Nf3 e6 3. e3 c5 4. Bd3 d5 5. b3 Nbd7 6. O-O g6 7. c4 Bg7 8. Nc3 dxc4 9. bxc4 O-O 10. Rb1 Re8 11. Bb2. {Заслужава внимание кавалерийската атака, (11. Ng5 h6, (11... b6 Nb5) 12. Nge4 Nxe4 13. Bxe4 Rb8 14. Nb5 и черните трябва да играят много точно за да се държат над "водата").} b6 12. d5 exd5 13. cxd5 Bb7 14. e4 c4 15. Bc2 Nc5 16. Re1 Rc8 17. Nd2 {Тук играта е сложна.} Ba6 18. Re3 Nfd7 19. Ne2 Bxb2 20. Rxb2 Nd3 21. Rb1 Qf6 22. Rf3 Qg7 23. Re3 N7c5 24. Ng3 Kh8 25. Nf3 Rcd8 26. Bxd3 cxd3 27. h4 f5 28. exf5 Rxe3 29. fxe3 Rxd5 30. e4 Rd8 31. Qd2 Bc8 32. Qf4 gxf5 33. exf5 Rg8 34. Ng5 h6 35. Nh5 hxg5 36. hxg5 Qxg5 37. Qe5+ Kh7 38. Nf6+ Kh8 39. Nxg8+ Kxg8 40. Qe8+ Kg7 41. Re1 Be6 42. fxe6 d2 43. Qf7+ Kh6 44. Rf1 Ne4 45. Qf8+ 1-0 [/pgn]
Плана на белите с (c2-c4) и с последващо развиване на коня на "c3", е твърде коварен. От черните се изисква своевременно да разредят обстановката в центъра, (8... dxc4!?), тъй като поддържането на напрежението ще позволи на белите сами да разменят на "d5" и да организират натиск върху пешката на "c5".
А ето как Юсупов създава атака срещу "къщичката" построена от самия Ананд.
Черните вадят дамата още в дебюта.
Може ли да озадачи белите хода: ... Qb6 или 6... Qa5+
Още в ранния стадий на играта, черните вадят дамата на "b6", вземайки под прицел бялата пешка на "d4" и с едновременната заплаха да играят (c5-c4). Идеята на хода се състои в това - да наруши планомерното развитие на белите фигури. Но тя може да се превърне в бумеранг, така например: На черните ще им се наложи да развиват белополия офицер през "d7". Както показва практиката, за черните е добре да се въздържат от нарушаване на един от общите принципи за игра в дебюта - да не вкарват в игра още с първите ходове дамата.
Сега да разгледаме ранната размяна на пешките на "d4" с последващ шах с офицера на "b4". В този случай в действията на черните има логика. Замисъла се състои в това че на шаха белите за да получат в дебюта някакво преимущество, те трябва да прикрият с пешката по вертикала "c", след което черния офицер да отстъпи на "d6", или на "e7". Какво постигат черните с тази маневра? Така ще отсъства "ренгена" на чернополия офицер на белите върху пункта "e5". А както знаем скока на коня на "e5" е един от основните стратегически елементи в всяко едно построение за белите в система Цукерторт. Разбира се, ако впоследствие белите изберат един от основните планове свързан с придвижването на пешката на "c4", то всички тези разсъждения ще отидат на втори план, тъй като това изобщо няма да повлияе на хода в следващите събития, още повече че това няма да бъде загуба на темп. Маневрата на черните при чернопол бял офицер на "c1", ще даде на белите още една възможност - да го поставят на активната позиция на полето "g5". Освен това белите могат да оставят пешката на "c3", чернополия офицер при нея като страж и да предприемат атака на царския фланг. Между другото, при такъв план за игра от белите, техния опонент трябва да е постоянно нащрек.
Понякога белите избират друг порядък от ходове за постигане на система Цукерторт.
Черните придвижват пешката на "e5" по-късно.
План с по-късно придвижване на черната пешка на "e5".
Идеята на този план не е толкова хитра. До определено време черните се въздържат от движението на пешката (e7-e6), за да могат в нужен момент да атакуват с нея центъра на белите.
Белите атакуват и в отсъствието на чернополият си офицер.
В следващите примери независимо от отсъствието на чернопол офицер, при белите, пробива с централната пешка (d4-d5) не губи своята сила, поради закъснялото донякъде развитие на черните на дамския фланг. Също така трябва да се отбележи че развиването на дамския кон на "c3" има своите преимущества в сравнение с това на "d2".
Ориентирайки се към позиция с висящи пешки, белите трябва да бъдат много внимателни, тъй като черните също могат да атакуват.
Игра при висящи пешки "c" и "d".
В система цукертот белите често пристъпват към игра с висящи централни пешки "c" и "d", тъй като не винаги се виждат обещаващи действия на царския фланг, докато не се разкрие играта в центъра, съответно големия диагонал "a1-h8", създавайки реални заплахи за черния цар. Висящи пешки са две свързани пешки на един хоризонтал, не-защитени от други. Следва да се добави като допълнение към назованите централни висящи пешки, че те контролират централните полета, а по полуоткритите намиращи се в близост вертикали, белите могат не само да оказват натиск върху позицията на черните, но и да прехвърлят тежките си фигури на другия участък от дъската. Но тези висящи пешки имат и своите недостатъци: Те трябва да бъдат защитавани от фигури, тъй като отсъства защитата от други пешки. Страната имаща висящи пешки, преди всичко трябва да обезпечи тяхната защита, а тяхното придвижване напред е необходимо да се поддържа от фигури. А какви са плановете при игра с висящи пешки?
За белите:
1. Пешечен пробив в центъра "d4-d5". В този случай, не само чернополия офицер се включва в играта по главния диагонал, но и самата пешка на "d5" създава суматоха в разположението на черните фигури.
2. При построение Пилсбери движението на пешката (f4-f5) усилва атаката на белите по царския фланг.
3. Чрез придвижването на пешката (a2-a4-a5), белите отслабват дамския фланг на черните с последващ натиск върху неприятелските пешки на този фланг. Най-ефектен ще бъде марша на пешката до "a5", ако черните вече са играли (b7-b6).
За черните:
1. Въздействие върху висящите пешки и след придвижване на едната, да се организира тяхната блокада.
2. Акуратно да построят своите фигури, за да могат (достойно) да посрещнат белия пробив "d4-d5".
3. Подриване на висящите централни пешки на белите посредством пешките - "e" и "b".
4. Опростяване на играта, тъй като в ендшпила лесно се използват минусите на висящите пешки. В система Цукертот, висящи пешки могат да се образуват и при черните. В този случай плановете на страните се променят на 180 градуса. Сега да разгледаме висящи пешки "c" и "d" у белите. Преди всичко трябва да се отбележи че позиции с висящи бэли пешки могат да се получат и от построение Пилсбери. В този случай белите могат да получат допълнителни шансове, ако пуснат в ход пешката "f".
В следващата партия белите предприели жертва на централна пешка.