ТУПАЛУПА - Подвижност

Детайли: Категория: мителшпил

пробив

Индекс на статията

Центъра бива подвижен и неподвижен. Ролята на центъра в шахматната партия е изключителна. Още от първия ход всяка страна се бори за неговото овладяване. Тази борба има различен характер. Едни се стремят веднага да разположат по централните полета свои пешки, създавайки силен пешечен център, а други предпочитат допускайки такъв център, да го атакуват, с цел неговото разбиване и по възможност да окупира центъра с своите фигури. Следващите примери които са характерни за такъв тип борба, ще ни покажат в кои случаи отстъпването на центъра не е допустимо, и в какви позиции борбата срещу пешечния център може да бъде успешна. Не трябва да се смята че лесно може да се определи кое е изгодно и кое не за дадената страна. Опонента спечелил такава борба, получава позиционно преимущество, като се стреми да го увеличи и реализира. По правило се смята че този който владее центъра има основание да атакува и по фланга, което означава че този който не стои добре в центъра и реши да атакува по фланга това няма да му донесе успех. Следващата партия между С. Глигорич и Л. Сабо (Хелзинги 1952 г.) много добре илюстрира силата на подвижните пешки в центъра. Тук белите доброволно допускат образуването на подвижен пешечен център, получавайки в замяна две свързани проходни пешки на дамския фланг. Ето как се е развила самата партия.

1. d4 Nf6 2. c4 e6 3. Nc3 Bb4 4. e3 c5 5. Nge2 d5 6. a3 cxd4 7. exd4 Be7 8. c5 O-O 9. b4 b6 10. g3 b6xc5 11. dxc5 a5 12. Rb1 axb4 13. axb4 Nc6 14. Bg2 Rb8 15. Ba3 Bd7 16. O-O Na7 17. Re1 Ne8 18. Bc1 Bf6 19. Bf4 e5 20. Bd2 d4 21. Nd5 Bc6 22. Nxf6+ Qxf6 23. Bxc6 Qxc6 24. f4 f6 25. Qb3+ Kh8 26. Rf1 Nc7 27. Qc4 Nab5

Черните пешки представляват голяма сила и станаха неприятни за белите. Интересно да се проследи как черните последователно осъществяват тяхното придвижване, без да позволят те да бъдат разкъсани и блокирани от противниковите фигури. Не намирайки противодействие срещу тяхното придвижване, белите опитват да създадат атака на царския фланг. Известно е че когато противника контролира центъра, по правило той лесно ще отбие такава атака.

28. Rbe1 h6 29. g4 Rbe8 30. f5 Qd5 31. Qc1 Kh7 32. Ng3 e4 33. Bf4 e3 34. Qd1 Qc4 35. h4 Nd5 36. g5 d3 37. Qg4 Rg8 38. Nh5 Re4 39. g6+ Kh8 40. Qg3 - и белите се предали не дочаквайки отговора на противника.

Разбира се черните можеха да спечелят по различни способи например, като придвижват напред която и да е от централните пешки.

Наличието на силен пешечен център осигурява пространство на своите фигури и отнема полета за маневриране на чуждите. Страната притежаваща подвижен пешечен център, трябва да се стреми да реализира позиционното си преимущество, създавайки атака по фланга. Такава атака има всички шансове за успех. В такива случаи противника трудно би организирал своята защита. Трябва да се отбележи че с приближаването на ендшпила значението на проходните пешки по фланга нараства.

В следващата партия между Е. Загорянский - В. Микенас (Tartu 1950 г.) е използван типичен прийом, чрез който флангова пешка отстранява неприятелска пешка от центъра.

1. d4 Nf6 2. c4 e6 3. Nc3 d5 4. Nf3 Nbd7 5. e3 c6 6. Bd3 Bb4 7. a3 Ba5 8. O-O O-O 9. Qe2 Qe7 10. Bd2 Bc7 11. Rac1 h6 12. cxd5 exd5 13. Nb5 Qd8 14. Nxc7 Qxc7 15. Bb1 Re8 16. Be1!

Белите подготвят характерното за такава пешечна структура предвижване на пешките в центъра, с идея - )nd2, f3, e4.)

16. ... Ne4 17. nd2 qb6

Черните не успяват да попречат на движението на централната пешка по линията “e” след (17. ... ndf6 18. f3 nd6 19. e4)

18. Nxe4 dxe4 19. f3!

Типичен за подобни позиции ход. С своята флангова пешка на “f3”, белите ликвидират централната пешка на “e4”. Опита на черните да я удържат ще ги доведе до бърз разгром след (19. ... f5 2. fxe4 fxe4 21. rf4.
Тук е добре също{21. qh5}
21. ... nf6 22. rxf6 gxf6 23. qh5)

19. ... exf3 20. Qxf3 Qb3 21. Bc3 Nf8 22. Qg3 Qe6 23. Rce1 Qd5 24. e4

Атаката на белите се развива отсамо себе си. Въпреки че черните нямат някъкви съществени слабости в позицията си, те не успяват да се противопоставят на силните централни пешки на белите, които са подкрепени от своите фигури.

24. ... Qg5 25. Qf2 Be6 26. Re3 Ng6 27. Rg3 Qe7 28. d5 Bd7

Ако (28. ... cxd5 29. qd4! qf8 30. rxg6)

29. Ba2

Заплашва (30. rxg6 и 31. d6+)

cxd5 30. exd5 Ne5 31. Re3 Qf6 32. Rxe5 Rxe5 33. Bxe5 Qxe5 34. Qxf7+ Kh8 35. Qxd7 - Черните се предали.

Следващия пример ще ни покаже каква сила могат да бъдат централните пешки когато са поддържани от своите фигури. В партията между Алехин и Зубарев (Москва 1915 г.) където в дебюта черните нищо не предприели за да възпрепядстват образуването на силен пешечен център у белите, а така също без да опитат да получат някъкви контра-шансове.

1. d4 Nf6 2. c4 e6 3. Nc3 Bb4 4. Qc2 b6 5. e4 Bb7 6. Bd3 Bxc3+ 7. bxc3 d6 8. Ne2 Nbd7 9. O-O O-O 10. f4 h6 11. Ng3 Qe7 12. Qe2 Rae8

Да разгледаме възникналата до момента позиция. Независимо че черните имат две пешки в центъра, белите са готови за настъпление в центъра чрез своите централни и флангови пешки. Така те контролират и отнемат полетата на противниковите фигури, по почти целия пети хоризонтал. Освен това пешечния център има решаваща подкрепа от пешката на “c3”. Тия фактори определят явното преимущество на белите.

13. Ba3

Подготвя хода (14. e5) който представлява неприятна заплаха за черните.

13. ... c5 14. Rae1 Kh8

Черните предприемат мерки против неизбежното движение на централните пешки на белите.

15. d5 Ng8 16. e5 g6 17. Qd2 exd5 18. cxd5 dxe5 19. c4 Kh7 20. Bb2 Ngf6

Черните не успяват да удържат пешката на “e5” както е указал самия Алехин, след (20. ... f6 21. bxg6+ kxg6 22. qd3+ f5 23. nxf5 rxf5 24. fxe5 - с печалба у белите.)21. fxe5 Ng4

Да отбележим че централните пешки на черните изчезнаха, докато пешечния център на белите остана все така здрав и силен. Също така всички бели фигури са разположени активно, подкрепяйки своите централни пешки.

22. e6! Qh4

На )22. ... fxe6 - ще последва 23. bxg6+ - и за черните няма спасение.

23. Rxf7+ Rxf7 24. Bxg6+ Kxg6 25. Qd3+ Kg5 26. Bc1+ и черните се предали. Красивата комбинация от страна на белите е достоен завършек на тази партия.

Този прийом с придвижване на пешките от “f2 на f3 и e3 на e4” често възниква както в различни варианти от дамски гамбит, така не-рядко видоизменен и в някои други дебюти. Практиката показва че ако белите успеят да проведат “e3-e4”, в повечето случаи те получават големи шансове за преимущество. Но ако черните успеят да контролират пунктовете “e4 и d5”, тормозейки хода “e3-e4”, по правило могат да вземат инициативата в свои ръце, проявявайки активност чрез своите пешки на дамския фланг.

В следващата партия белите не се погрижили своевременно да обезпечат характерното придвижване “e3-e4” и черните захванали инициативата, получавайки голямо преимущество.

Тейхман - Шпилман (Петербург 1909 г.)

1. d4 d5 2. Nf3 c5 3. e3 Nc6 4. c4 e6 5. Nc3 Nf6 6. Bd3 dxc4 7. Bxc4 a6 8. O-O b5 9. Bd3 Bb7 10. a4 c4 11. Be2 b4 12. Nb1 Na5 13. Nbd2 Rc8 14. Ne5 Bd5 15. b3

Може да се опита (15. f3, с идея e4)

15. ... c3 16. Ndc4 Bd6 17. f3 Bxe5 18. dxe5 Bxc4 19. Bxc4 Qxd1 20. Rxd1 Nxc4 21. exf6 Na5 22. fxg7 Rg8 23. Rd3 Nxb3 24. Rb1 Nxc1 25. Rxc1 Rxg7 26. Rd4 b3 27. Rb4 Rd8 28. Rxb3 Rd2 29. Rcxc3 Rgxg2+ 30. Kh1 Rxh2+ 31. Kg1 Rdg2+ 32. Kf1 Ra2 33. Kg1 Rhg2+ 34. Kh1 Rgf2 - белите се предали.

Следващата партия между Тараш - Шпилман (Нюрн- берг 1910 г.) протекла до 11-тия ход както в предната партия, но тук белите върнали офицера си от “d3” на “c2” вместо на “e2”. Така те успешно провели познатия за такива позиции ход “e3-e4”.

1. d4 d5 2. Nf3 c5 3. c4 e6 4. e3 Nf6 5. Nc3 Nc6 6. Bd3 dxc4 7. Bxc4 a6 8. O-O b5 9. Bd3 Bb7 10. a4 c4 11. Bc2 b4 12. Ne4 Na5 13. Nxf6+ Qxf6 14. e4 b3 15. Bb1 Bb4 16. Bg5 Qg6 17. Bd2 Bxd2 18. Qxd2 Nc6 19. d5 Nd8 20. Ne5 Qh5 21. Nxc4 O-O 22. Nb6 Ra7 23. Ra3 f5 24. exf5 exd5 25. Rxb3 Qf7 26. Rd3 Bc6 27. Nxd5 Bxa4 28. Nc3. Черните се предали.

Меню

Подвижност

Индекс на статията